Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції



Сторінка7/15
Дата конвертації22.05.2017
Розмір2.96 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

Выводы. Наше толкование понятия «теория школьной учебной литературы» влияет на изменение позиций относительно определения ее места в системе наук. По нашему мнению, следует говорить лишь об условном отнесении теории школьной учебной литературы к отрасли педагогических наук, подчеркивая в его структуре важность и равнозначность четырех компонентов: педагогического, психологического, книговедческого и управленческого. Иными словами, теория школьной учебной литературы, имея в целом педагогическую направленность, все же относится к числу отдельных научных дисциплин, а ее содержание имеет ярко выраженный междисциплинарный характер.

 

Литература


1. Арцишевський Р.А. Підручник учора, сьогодні, завтра / Р.А. Арцишевський // Підручник ХХІ століття. – 2003. – № 1–4. – С. 22–29.

2. Зуев Д.Д. Научно-организационные проблемы развития теории школьного учебника / Д.Д. Зуев // Проблемы школьного учебника. – М. : Просвещение, 1978. – Вып. 6. – С. 245–258.

3. Кодлюк Я.П. Теорія і практика підручникотворення у галузі початкової освіти України (1960–2000 рр.): дис. ... доктора пед. наук : 13.00.01 / Я.П.Кодлюк. – К., 2005. – 450 с.

4. Морковкин В.В. Основы теории учебной лексикографии: дисс. ... доктора филол. наук в форме научного доклада / В.В.Морковкин. – М. : Институт русского языка им. A.C.Пушкина, 1990. – 72 с.



5. Словник української мови: в 11 т. / АН УРСР. Інститут мовознавства; за ред. І.К.Білодіда. – К. : Наукова думка, 1970–1980. – Т. 4 – С. 473.

6. Смагін І.І. Методичні засади створення і функціонування підручників із суспільствознавчих предметів у загальноосвітній школі України (1920-1990 рр.) : дис. … доктора пед. наук: 13.00.02 / Смагін Ігор Іванович. – К., 2011. – 562 с.

7. Тупальский Н.И. Учебник как объект педагогических исследований / Н.И. Тупальский // Сов. педагогика. – 1982. – № 5. – С. 140–141.
Конец формы

УДК 37.022:001.53


ТИПОГРАФСКА КРИТИКА КЪМ МЕТОДИКИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УЧЕБНИЦИ
Силвия Йотова, главен асистент

София (България)
Подається друкарська критика дослідження з чіткості й читабельності та застосування його результатів в методиці апробації і вибору підручників. Наголос робиться на необхідності переосмислення педагогічних умов використання методик оцінки підручників в процесі підготовки вчителів та експертів підручників.

Ключові слова: чіткість, читабельність, методика оцінювання, схвалення та вибору підручників.

The typographic critique of the legibility and readability research and the application of the results of these research in the checklists for the adoption and selection of textbooks is discussed. The need of pedagogical rationalization of the usage of the checklists in the preparation of future teachers and textbook evaluation experts is underlined.



Keywords: legibility, readability, checklists for adoption and selection of textbooks.
Учебникът би бил инструмент и продукт на трансформационна комуникация или средство в и за развиващо обучение, само ако сам по себе си е трансформационна или развиваща обучението структура. А за да бъде такава, от съществено значение са както вътрешната форма на учебния текст, така и физическата основа, архитектониката, включваща ,,външната форма и външния (оптическия) строеж на учебника” [4, с. 147]. Оттук и засиленият изследователски интерес към ,,телесността” или материалните аспекти на текста, включително и към визуалното представяне, оформлението или дизайна на всеки един от неговите компоненти. Въпреки че значимостта на външното оформление на учебния текст никога не се е оспорвала 1, с. 38, този въпрос като цяло остава встрани от вниманието на педагогическата общност. Някак по подразбиране и негласно се прима, че след като материалните аспекти на учебниците и учебните помагала се изучават ,,главно от материалознанието, полиграфията, книгознанието, училищната хигиена и др.” [4, с. 143], то за педагога е достатъчно да е запознат с резултатите от тези изследвания. Какви са обаче валидността на тези резултати, доколко приложими са те в практическата дейност на графичния дизайнер и дали включването им в методиките за оценяване на учебници реално оказва влияние върху процесите на създаване, одобряване и избор на учебници, а така също и върху подготовката на бъдещите учители и експерти по оценяване на учебниците са въпроси, които все още чакат своя педагогически отговор. От такава гледна точка запознаването с типографската критика към постигнатото в рамките на изследванията на четливостта и четивността – основна цел на тази статия – не просто заслужава вниманието на широката педагогическа общност, но може да се разглежда като призив за спешни и адекватни педагогически решения, които действително да гарантират така необходимите на съвременния етап на развитие качествени учебници.

Предпоставки за интереса на типографията към изследванията на четливостта и четивността

Концентрирането на вниманието на вече добре систематизираната, доказала собственото си място и значение, изучавана като основна учебна дисциплина в разрасналата се мрежа от колежи по изкуства или дизайн типографска теория към постижения извън собствената ú традиция датира приблизително от края на 50-те години на ХХ век. В колежите по дизайн се привличат психолози, а и работещите като преподаватели водещи дизайнери, следвайки общоприетите академични стандарти, насочват усилията си и към провеждане и ръководство на емпирични изследвания. Основността на понятията ,,четливост” и ,,четивност”, разглеждани взаимосвързано като базисни типографски изисквания, осигуряващи възможността за безпрепятствено (лесно, бързо, без умора, с разбиране) четене и намиращи се в отношения или част-цяло, или структура-функция, за доминиращата все още функционална типография предопределя проучването и обогатяването на психологическите постижения именно в тази сфера. През 70-те години на ХХ век, поради пренасочването на основния поток педагогико-психологически изследвания към четливостта и четивността на техническите средства на обучение, колежите и университетите, където се изучава графичен дизайн, особено тези в Европа, стават водещите центрове на провеждане на типографо-педагого-психолого-лингвистични изследвания на печатните учебни текстове. Дотогава проследяващите историята и систематизиращи постигнато до определяния от съвременна гледна точка като втори етап в развитието на изследванията на четливостта и четивността трудове на Тинкър[10, 11], Захрисон [12]и Спенсър [9]вече са публикувани и няма нищо чудно, че именно те са отправната точка за последвалия типографски анализ.



Типографска критика към изследванията на четливостта и четивността

Не без риск от известна генерализация може да се обобщи, че критиката от страна на типографията към постигнатото в психологическите изследвания на четливостта, осъществена през 70-90-те години на ХХ век и характеризираща третия етап в развитието на изследванията на визуалната четивност се свежда до два основни аргумента. Те са: неотчитането на типографската перспектива и липсата на теоретична основа на тези приложни проучвания. Първият довод е собствено типографски, а вторият е заимстван от вече утвърдената когнитивна психология. Извеждането на тези два аргумента е въз основа на значителен брой типографски публикации, но поради ограниченията в обема на публикацията и броя на цитираните източници, тук ще се представи само първият от тях най-вече въз основа на представителния за периода труд на изтъкнатия специалист по графичен и информационен дизайн Р. Уолър [13].



Неотчитане на типографската перспектива

Следвайки особеностите на типографския дискурс, при опита да се представи ,,същността” на първия довод ще се прибегне до пример. Представената таблица показва близостта в независимо постигнатите изводи (много малка част от тях) на Минесотския психолог М. Тинкър (в негова чест целият втори период в проучванията на четивността се именува ,,ерата на Тинкър”) и на преосмислилия радикалните си виждания за асиметрична Нова типография по посока на далеч по-конвенционална такава ,,пионер” на модерния дизайн и ,,титан”7 на модерната типографска теория Ян Чихолд. Нейното оформление е подходящо за демонстриране на разликата между отчитащите типографската перспектива психолози и типографи и приписваните от тях на Тинкър възгледи.


Психологически и типографски възгледи за четливостта

Тинкър Чихолд

Типография и четливост


Типографията е система от много взаимо-свързани променливи. Ако само две или три от тези променливи се отклонят от оптималните си настройки, това ще доведе до бързоувели-чаваща се загуба в четливостта.

Съвършената типография зависи от съвършената хармония между всички нейни елементи. Удобната четливост е абсолютният критерий за цялата типография и изкуството на добрата типография е изключително логично.

Шрифтове

Шрифтовете, които са в масова употреба са еднакво четливи. Читателите предпочитат форми на шрифта, които изглеждат по-широки като Антиква или Челтълнхем.

Шрифтовете без серифи се четат толкова бързо колкото и обикновените, но читателите не ги предпочитат.



Наклонените шрифтове се четат по-бавно от обикновените прави ... Те не трябва да се използват за големи количества текст, а само за акцентиране.

Най-добрите форми на шрифтовете са или самите класически шрифтове, по-късно възпроизведените на тяхна основа или шрифтове, които не се различават драматично от класическия модел.

Шрифтовете без серифи са по-трудни за четене от обикновения възрастен читател.



Наклонените шрифтове трябва да се използват за акцентиране.

Междуредово разстояние,

големина на буквите и дължина на реда




Междуредовото разстояние влияе значимо върху четливостта на шрифта, особено при шрифт с букви по-малки от 12 пункта.

Букви с големина 11 пункта се четат незначимо по-бързо в сравнение с букви от 10 или 12 пункта. Букви с големина 8, 9 и над 14 пункта са значимо по-нечетливи в сравнение с тях.

Стандартните печатарски практики между 8 и 12 думи на ред са предпочитани от читателите.


Фиксирана и идеална дължина на реда не съществува. 21 пика е достатъчно добра, ако се използват букви с големина 8 -10 пункта. Тя не е достатъчна обаче за 12 пункта. 9 пункта изглежда отвратително, когато големината на буквата е голяма, защото доброто подравняване става почти невъзможно. Редове над 26 пика почти винаги изискват междуредово разстояние. Редовете трябва да съдържат между 8 и 12 думи.

Съгласно интерпретацията на типографите според Тинкър (и споделящите неговата позиция учени) след като оформлението на текста не води до статистически значими промени в нормалната скорост на четене, то е изпълнило типографското си предназначение и може да влезе в употреба. Още повече, че мнозинството от читателите не са в състояние да разграничават специфичните особености на типографските елементи. Така, ако се приеме, че предложеното оформление на текста в таблицата не води до забавяне на четенето, то спокойно би могло да намери практическо приложение. Проблемът е, че не само ,,оказалите най-силно влияние върху типографията на ХХ век”8 Чихолд и Морисън, но и всички, които имат дори първоначални типографски знания, биха оценили като лошо, дори спрямо средните типографски стандарти, изпълнението на таблицата. Толкова много ,,бели полета” (разстояния между думите от по повече от един печатен знак) в ред 14 пика (1 пика = 12 пункта @ 4.236 мм) и въпреки това нарушена симетрия във вертикалното пространство (допуснато пренасяне на думи и нееднаква дължина на параграфите) говори за липса на елементарни умения. Текстът на таблицата в такъв вид е неприемлив, не защото не може да се прочете от читателя, а защото е толкова далеч от ,,съвършената хармония” на всички типографски елементи, че спокойно може да се даде като пример за грозна типография.

Въпреки че професионално компетентното или некомпетентното изпълнение на даден дизайн няма как да е следствие от каквито и да било научни изследвания, типографската оценка за оформлението винаги има за отправна точка критерия професионализъм. Типографските концепции за четливост дават предимство на съдържанието пред формата, съобразяват се с конвенциите на четене, стремят се към дизайн, в максимална степен облекчаващ читателя, но те си остават естетически концепции. Една печатна страница не може да е четлива в смисъла на модерната типография, ако не е и красива. Обявяването на четливостта за единствен приоритет, по начина по който това се прави в някои психологически трудове, може да има за следствие крайно непрофесионални типографски решения.

Едва след оценка на професионалното изпълнение се пристъпва към собствено естетическа оценка. Ако таблицата беше действително съобразена с изискванията за четливост, то тя щеше да е и естетически издържана в смисъла на конвенционалната функционална типография. Важно е да се подчертае, че психологическите изследвания на четливостта винаги следват появата на съответните типографски оформления, а не обратното. Същото оформление, оценено от други естетически позиции, независимо дали преди или след 70-те години на ХХ век, съвсем предвидимо би се оказало неиздържано. Така според функционални типографски концепции, не по-малко акцентиращи върху четивността като Интернационалния (Швейцарски) стил 8 типография от 50-те и 60-те години, оформлението на текста в таблицата би трябвало да е с безсерифни шрифтове, без отстъпи и без дясно подравняване. Много скоро изследванията на четливостта и четивността ще потвърдят тези нововъведения във функционалната типография.

Оказва се, че в типографията резултатите от проучванията на четливостта се възприемат само опосредствано, т.е. от гледна точка на крайното решение, до което те водят. Оценката за постигнатото в психологическите лаборатории е следствие от естетическата оценка на въз основа на тях реализираното типографско оформление. Тя е положителна, ако се споделя съответната естетическа концепция и респективно отрицателна в обратния случай.

Друг израз на неотчитането на типографската перспектива на изследванията от ,,ерата на Тинкър” е тяхната практическа неприложимост. Резултатите от изучаването на четливостта, сочещи параметри за от един до максимум три типографски елемента, не само че не са от полза за практикуващия дизайнер, но при буквалното им следване могат да доведат до неудовлетворителни типографски решения. Действително, въз основа на резултатите на Тинкър, т.е. ако на тях се гледа като на стриктно предписание за конкретен, включващ всички компоненти на оформлението план за действие, не може да се достигне до категорично крайно решение дори за нещо толкова елементарно, каквото е графичния дизайн на основния текст. Най-големият принос на Тинкър – установяването на ,,безопасните зони” или на диапазона, в който няма статистически значими различия в скоростта на четенето, варира в наистина големи от типографска гледна точка граници. Така букви с големина от 8 пункта се четат еднакво бързо при дължини на реда от 14, 21, 28 и 36 пика с междуредово разстояние 2 – 4 пункта. Интервалът на изследваните големини обаче включва букви с размер от 6 до 12 пункта. При това положение очевидно е, че решението за избор на големина на буквите, дължина на реда и междуредово разстояние, без които не може да започне каквото и да било оформление, ще е основано не на научни резултати, а ще зависи от традиционния за типографията фактор, а именно формáта на печатната страница, който пък е свързан със спецификата на съответното издание. Съвсем ясно е и, че в практическата си дейност дизайнерът трябва да съобразява оформлението освен с четливостта с много други фактори – икономически, естетически, организационни, типографски и т.н.

Обвързването на непрофесионализма, естетиката и оценката на постигнатото в ,,ерата на Тинкър” спрямо практическата му приложимост може да изглежда логически необосновано и неадекватно, но то все пак може да се разбере с оглед на отстояващата собствената си дисциплинна специфика чрез социалната и културната значимост на типографската практика теория на типографията. Масовизирането на технологиите за възпроизводство на текст позволяват на множество неспециалисти да оформят по желания от тях начин печатните си текстове. Резултати като тези от изследванията на четливостта, които от една страна сочат статистически незначими различия в скоростта на четене, а от друга невъзможност на читателите да разграничават особеностите на типографските характеристики, се приемат като оспорващи самата същност на типографията и нуждата от нейното професионално компетентно изпълнение. Оттук и постоянното акцентиране от страна на всички типографи върху разглежданите взаимосвързано професионализъм на изпълнението и естетически качества на дизайна и оценката на научни изследвания спрямо приложимостта на техните резултати в типографската практика.

Заслужава внимание и изтъкнатото от представители на типографията становище, че дори точното изпълнение на изискванията, изведени в резултат на изследванията на четливостта и четивността, може да доведе до неадекватни типографски решения. Въпреки че обект на критика в разглеждания период са инструкциите за изготвяне на документи, препоръчвани от представителите на движението за ,,прост език” (plain language), визираният проблем има връзка и с преобладаващата част от методиките за самооценяване на изготвените от самите учители учебни текстове.

Водени от стремежа да осигурят безпроблемното четене на потребителите на държавни, фирмени и неправителствени документи, съставителите на инструкции за техния дизайн включват някои от конкретните параметри на типографските елементи – най-често големина на буквите 12 пункта, дължина на реда – не по-малко от 35 и не повече от 80 печатни знака и междуредово разстояние – 1 - 4 пункта. Изборът на горния край на установения от Тинкър интервал 10 – 12 пункта за големината на буквите е следствие не толкова на обяснимото желание да се избегне евентуална разлика от 1,5 – 2 пункта между телесна и оптическа четливост, колкото на съобразяването с тогавашните възможности на най-масово употребяваните пишещи машини и прохождащите компютри. В типографията обаче букви с такава големина се използват при големи формати. Практикуваното от неспециалисти приложение на шрифтове с такъв кегел в образци, формуляри, и т.н., а също и от учители при създаване на учебни материали в малки формати обикновено е придружено с намаляване на външните полета, оставяне на недостатъчно място за ръчно вписване на изискуемите данни и в крайна сметка не само до неприемлив от типографска гледна точка резултат, но и до неудобства за потребителите на тези документи.

Подобно оформление би било в разрез и с установеното в психологическите проучвания, защото във всички експерименти на Тинкър е използван формат А4. Това обаче може да се разбере, само ако се ползват статиите, оповестяващи резултатите от множеството експерименти на минесотския психолог. Неясно как и защо, но някои от съставителите на методики, самият Тинкър в ,,Четливост на печата”, а и всички последващо цитиращи този труд публикации игнорират детайла за формáта и действително представят данните от проучванията на четливостта като универсални. Оттук и възможността за основателната типографска критика и уместното припомняне, че дизайнът, съобразен с изискванията за четливост, не е панацея, че той освен своите несъмнени предимства има и принципни ограничения, а именно по-малката му вместимост и в следствие от нея неговата неикономичност.

Изразените от типографите опасения не се отнасят до дизайна на тогавашните учебници. Последният по правило (поне до въвеждането на програмите за предпечатна обработка) е дело на специалисти и чак толкова груба грешка като употреба на шрифт с определена големина в неподходящ формат не е възможна. В рамките на нормалното за стандартната типографска практика са и случаите на нарушаване на междуредово разстояние, ,,кондензиране” на шрифта и т.н. Все пак съставителите на методики за оценяване на учебни текстове поради самото естество на дейността си не могат да се осланят единствено на професионализма на дизайнерите и в зависимост от целевата група и предполагаемия очакван резултат формулират по различен начин съответните показатели и критерии за типографските елементи. Дали ще се определят всички (руски, белоруски, узбекистански методики за одобряване, препращащи към санитарно-хигиенните изисквания за учебници, напълно дублиращи изискванията за печатни книжни издания 3), някои (представляващите част от съдържанието на обучението на бъдещите учители методики за оценка на създадените от тях самите учебни текстове 5) или един от критериите за типографските показатели (примерно посочената големина на буквите в действалата между 2003 и 2006 г. в България Наредба № 5 2), с това съгласно типографската теория в еднаква степен се предопределя цялостното графично решение.

В държавите с традиции в одобряването на алтернативни учебници методиките за одобряване включват показатели, но не и критерии за графичен дизайн, именно защото целта не е всички учебници да са със сходно оформление. При това включването на тези показатели, обикновено изразени на ежедневен език, е предназначено не толкова за създателите на дизайна на учебници, колкото за подпомагане на участниците в комисиите по одобряване, които не са специалисти нито по графичен дизайн, нито по полиграфическо изпълнение, ако при определянето на квалификацията им се използва наложилото се у нас под съветско влияние разграничение. Разбира се наличието на една или друга практика съвсем не е аргумент, доказващ автоматично нейното предимство. Още повече че ролята на методиките, цялостният процес на създаване, одобряване, избор и въобще регулацията на пазара на учебници 6 имат както своите защитници, така и своите опоненти.

От така представената накратко типографска критика може да се обобщи, че сами по себе си използваните в методиките за оценяване резултати от изследванията на четливостта и четивността не могат да гарантират качествения в професионално и естетическо отношение дизайн на учебниците. Включването дори на един типографски критерий предопределя цялостното решение за оформлението и ако целта не е всички учебници да са с еднакъв графичен дизайн, препоръчително е методиките да включват само показатели, но не и критерии. Нуждата от професионализъм в типографски смисъл повдига множество засега нерешени проблеми за съдържанието на подготовката на бъдещите съставители и оценители на учебни текстове. Като към това се прибави и неразгледаният тук, но изключително сериозен проблем с валидността на приложните психологически изследвания на четливостта и четивността както на печатни, така и на електронни учебни текстове е ясно защо се отправя апел за педагогическо преосмисляне на всичко постигнато в полето на визуалната четивност и приложението му в подготовката на бъдещите автори и оценители на учебници.
Литература
1. Зуев, Д. Школьный учебник. М., 1983 – 239 с.

2. Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала, обн., дв, бр. 49 от 27.05.2003 г., изм. и доп., бр. 72 от 15.08.2003 г., изм. бр. 46 от 28.05.2004 г., изм., бр. 1 от 3.01.2006 г., изм. бр. 49 от 16.06.2006 г., изм. и доп., бр. 33 от 20.04.2007 г., бр. 79 от 9.09.2008 г., бр. 17 от 6.03.2009 г.

3. СанПиН 2.01.004-97 Санитарные правила по оформлению школьных учебников; Гигиенические требования к изданиям учебным для общего и начального профессионального образования. Санитарные правила и нормативы СанПиН 2.4.7.1166-02. http://www.gordezcentr.ru

4. Петров, П. Дидактика. С. 1992 – 378 с.

5. Clark, L. H. , Starr, I. S. Secondary and Middle School Teaching Methods. Prentice Hall; 7 th edition, 1995 - с. 418-423

6. Farr, R. & Tulley, M. A.(1985). Do adoption committees perpetuate mediocre textbooks. Phi Delta Kappan, 66(7), 467-471.

7. Hollis, R. Jan Tschichold: a titan of typography. http://www.guardian.co.uk.

8. Lupton, E. Writing Lessons: Modern Design Theory. http://www.typographigue.com

9. Spencer, H. The Visible World. Lund Humphries Publishers Ltd. UK. – 1968. – 107 с.

10. Tinker, M. A. (1963) Legibility of Print. Ames: Iowa State University Press. – 329 с.

11. Tinker, M. A. (1965) Bases for Effective Reading. Minneapolis: Lund Press, Inc. – 330 с.

12. Zachrisson, B. (1965) Studies in the Legibility of Printed Text. Almquist and Wiksell. Sweden – 230 с.

13. Waller, R. The typographic contribution to language. http://www.fb10.unibremen.de.

УДК 37.017.7



Поділіться з Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

Схожі:

Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconУніверситету «україна» актуальні проблеми сучасної освіти та науки в контексті євроінтеграційного поступу матеріали Міжнародної науково-практичної конференції Луцьк 2015

Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconМатеріали Міжнародної науково-практичної конференції, приуроченої до 70-річчя заснування Державної історичної бібліотеки України
Науковий збірник містить доповіді й повідомлення, які надані учасниками Міжнародної науково-практичної конференції „Державна історична...
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconНаукове товариство студентів та аспірантів фіпмв актуальні проблеми зовнішньої політики україни
Актуальні проблеми зовнішньої політики України: Матеріали Дру-\437 тої Всеукраїнської науково-практичної конференції студентів та...
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconЛ. О. Хомич, доктор пед наук, проф
Актуальні аспекти модернізації художньо-педагогічної освіти. Матеріали Міжнародної науково-практичної конференції. м. Полтава, 21-22...
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconСоціальний розвиток сільських регіонів випуск другий: Матеріали доповідей учасників ІІ міжнародної науково-практичної конференції
Соціальний розвиток сільських територій: Колективна монографія. Випуск ІІ. [Матеріали доповідей учасників ІІ міжнародної науково-практичної...
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconМатеріал и міжнародної науково-практичної конференції студентів, молодих вчених, лікарів та викладачів «Актуальні питання експериментальної та клінічної медицини»
Міжнародної науково-практичної конференції студентів, молодих вчених, лікарів та викладачів
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconЙного навчання в умовах соціально-економічної нестабільності матеріали VIІ міжнародної науково-практичної конференції (28 жовтня 014 р., м. Київ) Частина Київ 2014
Міжнародної науково-практичної конференції (28 жовтня 014 р., м. Київ) : у ч. – Ч. / уклад. Л. М. Капченко, С. О. Тарасюк, Л. Г....
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconНаукове видання Матеріали ХVIII міжнародної науково-практичної конференції у чотирьох частинах Ч. IV харків 2010 ббк 73 І 57
Співголови конференції: Патко Д. (Угорщина), Поп Е. (Румунія), Карпушевський Б. (Німеччина), Хамрол А
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції iconАктуальні питання теоретичної та практичної медицини Topical Issues of Clinical
Актуальні питання теоретичної та практичної медицини : збірник тез А43 доповідей ІІ міжнародної науково-практичної конференції студентів...
Актуальні проблеми сучасного підручникознавства Матеріали Міжнародної науково-методичної інтернет-конференції icon20 грудня 2017 року
Маркетингові технології підприємств в сучасному науково-технічному середовищі. – Матеріали VІІІ регіональної науково-практичної Інтернет-конференції...


База даних захищена авторським правом ©biog.in.ua 2019
звернутися до адміністрації

    Головна сторінка